29.10.2007 г., 14:56

За миналото

1.5K 0 11
За миналото

Да върнеш назад живота ти не пожелавай.
С добро и лошо той те направи каквато си.
Със надежда в утрото се озарявай.
Със спокойствие след залезлите слънчеви лъчи.

И времето минава, в радост и тъга.
Това е свещеният ни низ човешки.
С усмивка приемай всяка новина.

Не зависи от нас, какво другите да правят.
Властваме единствено над собствените си дела.
Грешките ни учат, приятелите ни прощават.
А дяволът ни чака там, отвъд света.

Стани и продължи с усмивка.
Недей тъгува за миналото в този ден.
То няма да се върне нивга.
Но от теб зависи щастието ти в утрешния ден.


(Посветено на всички, срещали трудности в живота и пожелавали да върнат времето назад. В стиха са изредени мисли на много други хора и различни по давност във времето, чували сте всяка от тях, аз просто ги подредих по този начин. Не можем да върнем времето назад, можем единствено да почнем от начало!!!)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рефицул Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодарско :D
  • Точно така е, браво!
  • Браво, Дяволче!
  • "А дяволът ни чака там, отвъд света."
    Ако питаш мен си е в света...в самите нас...Но от нас си зависи дали ще позволим той да ни води...или ще заложим на божественото си добро начало...
  • Дяволе,голям мъдрец излезе;>Много добре си го казал:>Браво!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...