10 окт. 2021 г., 20:50

За моя ден рожден

1.1K 1 8

 

Отлиства календарът ден след ден

и все по-бързо времето се ниже.

Октомври се изправи срещу мен 

и размаха шапката си рижа.

 

Поклон ми стори ничком до земята

и тихичко го чух да си припява

сред листа танцуващи със вятъра,

че скоро моят празник наближава.

 

Не ме забравя, винаги пристига

облечен цветно, топло и със стил,

за моя ден рожден той тоста вдига.

Ах, Октомври, толкова си мил!

 

И нека да напредва календарът,

аз с радост ще посрещна есента.

Животът е безкрайна надпревара,

но постепенно идва зрелостта.

 

А в нея са отседнали годините

на китни пролети и весели лета,

големите любови са преминали,

останала е само мъдростта.

 

Събирана по малко във живота,

наследница на рани и тъги,

които са те карали да страдаш

и разбереш, че важният си Ти!

 

10.10.21

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честита да си, Нина! Хубаво стихотворение! 🙂
  • Благодаря ви, ИнаКалина, Катя, Кремена! Всъщност рождения ден е другата седмица, но сега ми дойде музата!🤩🥳 Бъдете живи и здрави!
  • Поздравления за празника!
    Бъди жива и здрава за нови творчески изяви!
    Чудесно стихотворение!
  • Честит празник! 🍾🎂
    Много хубаво стихотворение.
    Приех го лично, защото другата седмица е моят ред. 😏
  • Да ти е честит празника с едно такова хубаво наричане

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...