10.10.2021 г., 20:50

За моя ден рожден

1.1K 1 8

 

Отлиства календарът ден след ден

и все по-бързо времето се ниже.

Октомври се изправи срещу мен 

и размаха шапката си рижа.

 

Поклон ми стори ничком до земята

и тихичко го чух да си припява

сред листа танцуващи със вятъра,

че скоро моят празник наближава.

 

Не ме забравя, винаги пристига

облечен цветно, топло и със стил,

за моя ден рожден той тоста вдига.

Ах, Октомври, толкова си мил!

 

И нека да напредва календарът,

аз с радост ще посрещна есента.

Животът е безкрайна надпревара,

но постепенно идва зрелостта.

 

А в нея са отседнали годините

на китни пролети и весели лета,

големите любови са преминали,

останала е само мъдростта.

 

Събирана по малко във живота,

наследница на рани и тъги,

които са те карали да страдаш

и разбереш, че важният си Ти!

 

10.10.21

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честита да си, Нина! Хубаво стихотворение! 🙂
  • Благодаря ви, ИнаКалина, Катя, Кремена! Всъщност рождения ден е другата седмица, но сега ми дойде музата!🤩🥳 Бъдете живи и здрави!
  • Поздравления за празника!
    Бъди жива и здрава за нови творчески изяви!
    Чудесно стихотворение!
  • Честит празник! 🍾🎂
    Много хубаво стихотворение.
    Приех го лично, защото другата седмица е моят ред. 😏
  • Да ти е честит празника с едно такова хубаво наричане

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....