За моя учител
Обичам те много, учителю драги.
Затрупай човека у мен със награди.
Когато съм умен – усмихнат широко.
Когато съм глупав – в ръка със длетото.
,,Горко му!’’, наум си повтаряш сърдито.
И после решаваш напук да изпитваш.
Дали да ме сриташ? Въпроси те гонят.
,,Недей да изпитваш...’’, най-мило те моля.
Сълзица проронвам. Нима се усмихваш?
Сърцето оголвам. И него ли виждаш?
Редят се години. Владетели идват.
Кръвта ми е рими. Учебникът – битки.
Говориш звънливо, високо и ясно.
В душата ми – ниви, окъпани в блясък.
Очите ти диво ме гледат... И крясък...
.....................................................................
Тетрадката хвърляш. Словата се леят.
,,Внимавай бе, мърльо!’’. Чирикат славеи.
Сърцето ми бързо се стри на пихтия.
Сълзите в очите напират и вият.
Учителят стана торнадо зловещо.
А още е август! Така е горещо...
Докосвам красивите страници... Литвам...
История, път за избраници... Идвам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
Това момче е заредено с несекваща енергия, която ме подтикна да му посветя това.
