Дъждът отново потапя ме в самота,
но отнякъде пристигна тя...
Носеше се във въздуха съвсем сама,
... имашe приказни крила.
Аз повдигнах глава нагоре и я видях над мен,
денят се превърна внезапно във мрак студен.
Не усещах аз обаче студенината на самотата,
а погледите ни се срещнаха там - в мъглата.
На врата й висеше странна магична броеница -
бях сигурен, че тя ще бъде моята кралица.
Погледнах я за миг и тя с целувка ме дари;
аз просто й прошепнах: В сърцето ми завинаги ще останеш само ти!