11 дек. 2008 г., 23:12

За моята майка... Свобода!

830 0 1
 

Протягам ръце високо,

високо в синьото небе,

а между пръстите ми

се провират хиляди

пеперудки с шарени криле.

 

Тичам по зелените ливади,

тичам, без да има спънки и прегради,

тичам сред омайни цветове,

тичам и не виждам кой може да ме спре.

 

Свободата е моя майчица, прекрасна!

Летяла над Рила и Пирина,

с разпуснати коси пребродила е милата родина.

Може би от нея съм го наследила -

с жар и трепет да скитам из полята

и да обгръщам всяко живо същество

с прегръдка - истинска, сърцата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Далия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...