Протягам ръце високо,
високо в синьото небе,
а между пръстите ми
се провират хиляди
пеперудки с шарени криле.
Тичам по зелените ливади,
тичам, без да има спънки и прегради,
тичам сред омайни цветове,
тичам и не виждам кой може да ме спре.
Свободата е моя майчица, прекрасна!
Летяла над Рила и Пирина,
с разпуснати коси пребродила е милата родина.
Може би от нея съм го наследила -
с жар и трепет да скитам из полята
и да обгръщам всяко живо същество
с прегръдка - истинска, сърцата.
© Далия All rights reserved.
но тук не я усещам