Dec 11, 2008, 11:12 PM

За моята майка... Свобода!

  Poetry » Other
827 0 1
 

Протягам ръце високо,

високо в синьото небе,

а между пръстите ми

се провират хиляди

пеперудки с шарени криле.

 

Тичам по зелените ливади,

тичам, без да има спънки и прегради,

тичам сред омайни цветове,

тичам и не виждам кой може да ме спре.

 

Свободата е моя майчица, прекрасна!

Летяла над Рила и Пирина,

с разпуснати коси пребродила е милата родина.

Може би от нея съм го наследила -

с жар и трепет да скитам из полята

и да обгръщам всяко живо същество

с прегръдка - истинска, сърцата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Далия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...