11.12.2008 г., 23:12

За моята майка... Свобода!

829 0 1
 

Протягам ръце високо,

високо в синьото небе,

а между пръстите ми

се провират хиляди

пеперудки с шарени криле.

 

Тичам по зелените ливади,

тичам, без да има спънки и прегради,

тичам сред омайни цветове,

тичам и не виждам кой може да ме спре.

 

Свободата е моя майчица, прекрасна!

Летяла над Рила и Пирина,

с разпуснати коси пребродила е милата родина.

Може би от нея съм го наследила -

с жар и трепет да скитам из полята

и да обгръщам всяко живо същество

с прегръдка - истинска, сърцата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Далия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...