14 июл. 2007 г., 12:14

За моята приятелка 

  Поэзия
1079 0 0

Съвети ти раздаваш,

но не приемаш ни един.

Любов всеки ден даряваш,

ала на шега прилича ти това.

Вяра и надежда изпълва твоята душа,

но пътят тъй подвеждащ,

води само до една пещера.

Тя е толкова студена, колкото неговото сърце.

Тя е толкова пуста, колкото неговата душа.

 

Вече не те боли, нали?

Вече нищо от теб не остана.

Дори в сърцето заличи се твоята рана,

а душата ти е една голяма яма.

© Петя Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??