14.07.2007 г., 12:14

За моята приятелка

1.2K 0 0

Съвети ти раздаваш,

но не приемаш ни един.

Любов всеки ден даряваш,

ала на шега прилича ти това.

Вяра и надежда изпълва твоята душа,

но пътят тъй подвеждащ,

води само до една пещера.

Тя е толкова студена, колкото неговото сърце.

Тя е толкова пуста, колкото неговата душа.

 

Вече не те боли, нали?

Вече нищо от теб не остана.

Дори в сърцето заличи се твоята рана,

а душата ти е една голяма яма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...