14 jul 2007, 12:14

За моята приятелка

  Poesía
1.2K 0 0

Съвети ти раздаваш,

но не приемаш ни един.

Любов всеки ден даряваш,

ала на шега прилича ти това.

Вяра и надежда изпълва твоята душа,

но пътят тъй подвеждащ,

води само до една пещера.

Тя е толкова студена, колкото неговото сърце.

Тя е толкова пуста, колкото неговата душа.

 

Вече не те боли, нали?

Вече нищо от теб не остана.

Дори в сърцето заличи се твоята рана,

а душата ти е една голяма яма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...