10 сент. 2008 г., 07:28

За него...

948 0 2

Тишина. Спокойствие. Внезапен крясък.

Обсебващ страх на едно момиче.

Падна нещо на топлия пясък -

признание, че някого обича.

 

Безмълвие. Лекота. Неочакван стон.

Сълзи събират нечии ръце.

Съжалява и небето, че без дом

останало е нечие сърце.

 

Плахо. Тихо. Спокойствието някой е отнел.

Да заспи тъй нежно сърцето е готово,

със страха, че някой най-скъпото е взел -

възможността да бъдеш с любимия отново. . .

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миряна Венелинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е...
  • Ех, любов... такава е - какво да направим! Страхотно стихотворение!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...