10 сент. 2008 г., 07:28

За него...

943 0 2

Тишина. Спокойствие. Внезапен крясък.

Обсебващ страх на едно момиче.

Падна нещо на топлия пясък -

признание, че някого обича.

 

Безмълвие. Лекота. Неочакван стон.

Сълзи събират нечии ръце.

Съжалява и небето, че без дом

останало е нечие сърце.

 

Плахо. Тихо. Спокойствието някой е отнел.

Да заспи тъй нежно сърцето е готово,

със страха, че някой най-скъпото е взел -

възможността да бъдеш с любимия отново. . .

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миряна Венелинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е...
  • Ех, любов... такава е - какво да направим! Страхотно стихотворение!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...