10 sept 2008, 7:28

За него...

  Poesía
942 0 2

Тишина. Спокойствие. Внезапен крясък.

Обсебващ страх на едно момиче.

Падна нещо на топлия пясък -

признание, че някого обича.

 

Безмълвие. Лекота. Неочакван стон.

Сълзи събират нечии ръце.

Съжалява и небето, че без дом

останало е нечие сърце.

 

Плахо. Тихо. Спокойствието някой е отнел.

Да заспи тъй нежно сърцето е готово,

със страха, че някой най-скъпото е взел -

възможността да бъдеш с любимия отново. . .

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миряна Венелинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е...
  • Ех, любов... такава е - какво да направим! Страхотно стихотворение!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...