Тишина. Спокойствие. Внезапен крясък.
Обсебващ страх на едно момиче.
Падна нещо на топлия пясък -
признание, че някого обича.
Безмълвие. Лекота. Неочакван стон.
Сълзи събират нечии ръце.
Съжалява и небето, че без дом
останало е нечие сърце.
Плахо. Тихо. Спокойствието някой е отнел.
Да заспи тъй нежно сърцето е готово,
със страха, че някой най-скъпото е взел -
възможността да бъдеш с любимия отново. . .
© Миряна Венелинова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Страхотно стихотворение!