Тишина. Спокойствие. Внезапен крясък.
Обсебващ страх на едно момиче.
Падна нещо на топлия пясък -
признание, че някого обича.
Безмълвие. Лекота. Неочакван стон.
Сълзи събират нечии ръце.
Съжалява и небето, че без дом
останало е нечие сърце.
Плахо. Тихо. Спокойствието някой е отнел.
Да заспи тъй нежно сърцето е готово,
със страха, че някой най-скъпото е взел -
възможността да бъдеш с любимия отново. . .
© Миряна Венелинова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Страхотно стихотворение!