nezemna (Неземна)
355 1168
7 янв. 2016 г., 10:30

За него ще съм рай... 

  Поэзия » Другая
300 0 3

Попитах аз звездите кого да нараня,
дали сърцето твое или пък моята душа,
раздавах се безумно през целия живот,
сега във мен е пусто, ти вече си ми роб.

В очите ти съзирам уплаха и тъга,
усещаш, че ме няма...  студена съм земя,
ти цял живот крадеше от мойта свобода,
с обиди ме гнетеше, съвсем ме закопа.

И гледаш ме в очите, любовно ми шептиш,
а аз съм празна чаша, без течност, без мечти,
в безсънни нощи плачех и исках да умра,
сега съм вече друга... обичана жена.

Сега реших спокойна, че теб ще нараня,
не се страхувам вече от твойта нищета,
любов във мен извира... на него ще я дам,
за него ще съм книга, и рай, и лъч, и блян.

 

© Неземна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви!!! Да, не е отмъщение, защото аз простих отдавна, просто за пръв път реших, да не бъда егоист към себе си!!!
  • Не мисля, че това е отмъщение, а логическо следсвие.
    Поздрав за стиха, Цвети!
  • Красиво отмъщение! Харесах, Цвети!
Предложения
: ??:??