За него ще съм рай...

7.01.2016 г., 10:30 ч.

Поезия » Друга

263 0 4

Попитах аз звездите кого да нараня,
дали сърцето твое или пък моята душа,
раздавах се безумно през целия живот,
сега във мен е пусто, ти вече си ми роб.

В очите ти съзирам уплаха и тъга,
усещаш, че ме няма... студена съм земя,
ти цял живот крадеше от мойта свобода,
с обиди ме гнетеше, съвсем ме закопа.

И гледаш ме в очите, любовно ми шептиш,
а аз съм празна чаша, без течност, без мечти,
в безсънни нощи плачех и исках да умра,
сега съм вече друга... обичана жена.

Сега реших спокойна, че теб ще нараня,
не се страхувам вече от твойта нищета,
любов във мен извира... на него ще я дам,
за него ще съм книга, и рай, и лъч, и блян.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

nezemna (Неземна)

2016-01-08T08:25:58+02:00

Благодаря ви!!! Да, не е отмъщение, защото аз простих отдавна, просто за пръв път реших, да не бъда егоист към себе си!!!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2016-01-07T18:22:43+02:00

Не мисля, че това е отмъщение, а логическо следсвие.
Поздрав за стиха, Цвети!
vega666 (Младен Мисана)

2016-01-07T11:34:58+02:00

Красиво отмъщение! Харесах, Цвети!
vladetoned (Владислав Недялков)

2016-01-07T11:03:37+02:00

Много ми хареса, Цвети!
Категоричност има тук:
"любов във мен извира... на него ще я дам,
за него ще съм книга, и рай, и лъч, и блян."
Силни аплодисменти от мен!