За Нея

„Тя отсъства и това вече е част от мен“

Понякога си мисля за нея,

както човек си мисли за лятото в средата на зима –

не защото очаквам да се върне, а защото е било истинско.

Погледът ѝ. Смешният начин, по който се ядосваше, 

когато я наричах "Габи", въпреки че знаеше, че го правя с обич.

Дадох ѝ всичко, което знаех как да давам –

внимание, време, смисъл. И не съжалявам.

Ако има нещо, което остана след нея, освен тишината,

то е усещането, че съм бил верен на себе си.

Днес не я чакам с надежда. Чакам я с тишина.

Понякога минавам покрай места, където сме били заедно –

и се усмихвам. Защото ми липсва. Но не болката.

Не липсва това, че си тръгна. Липсва това, че някога беше тук.

И може би чак сега е осъзнала какво ѝ е било дадено.

Но вече няма кой да го дава така.

Животът продължи. Аз също.

Но някъде дълбоко в мен, всяко "добре съм"

има едно малко "ако беше тя"

зад него.