28 янв. 2021 г., 14:25

За нея

497 0 0

Когато страхът те нападне
подмолно, на пръсти, във гръб
и светът ти изглежда пропаднал
потънал до гушата в  скръб.

Когато небето над тебе се срива
и падат парчета желания,
и гледаш ги - мъчително загиват
и лягат във гроба прежалени.

Когато вече нямаш душица
и нямаш силата да чакаш утре,
нямаш и троха останала искрица,
и уж си жива, а си мъртва вътре.

Тогаз, ела се виж през моя свят.
Моите очи не виждат яма.
Крилата ми ще учат твойте да летят.
Армия създава се от двама.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...