За Нощта
Тя плаче неспокойно,
заключена сама, сякаш между черните стени...
Тя плаче тихо, не се надява
някой да я чуе, дори ръка да й подаде...
Крие в себе си тъгата,
крие и нашите спомени тайни.
Мълчи и слуша, тихо наблюдава,
иска и тя да обича и да мрази,
но само може сляпо да прощава
греховете на душите изнемощяли...
Да крещи ли - няма как,
докато се обърнем, нея я няма...
Поела тежестта на мислите ни греховни,
обикаля света пак и пак, търсейки и очаквайки,
без да съзнава, че някъде там я чакат, без да знае...
заключена сама, сякаш между черните стени...
Тя плаче тихо, не се надява
някой да я чуе, дори ръка да й подаде...
Крие в себе си тъгата,
крие и нашите спомени тайни.
Мълчи и слуша, тихо наблюдава,
иска и тя да обича и да мрази,
но само може сляпо да прощава
греховете на душите изнемощяли...
Да крещи ли - няма как,
докато се обърнем, нея я няма...
Поела тежестта на мислите ни греховни,
обикаля света пак и пак, търсейки и очаквайки,
без да съзнава, че някъде там я чакат, без да знае...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ДиаНа Щерева Все права защищены
