2.01.2008 г., 15:33

За Нощта

807 0 2
Тя плаче неспокойно,
заключена сама, сякаш между черните стени...
Тя плаче тихо, не се надява
някой да я чуе, дори ръка да й подаде...
Крие в себе си тъгата,
крие и нашите спомени тайни.
Мълчи и слуша, тихо наблюдава,
иска и тя да обича и да мрази,
но само може сляпо да прощава
греховете на душите изнемощяли...
Да крещи ли - няма как,
докато се обърнем, нея я няма...
Поела тежестта на мислите ни греховни,
обикаля света пак и пак, търсейки и очаквайки,
без да съзнава, че някъде там я чакат, без да знае...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДиаНа Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...