Jan 2, 2008, 3:33 PM

За Нощта

  Poetry » Other
809 0 2
Тя плаче неспокойно,
заключена сама, сякаш между черните стени...
Тя плаче тихо, не се надява
някой да я чуе, дори ръка да й подаде...
Крие в себе си тъгата,
крие и нашите спомени тайни.
Мълчи и слуша, тихо наблюдава,
иска и тя да обича и да мрази,
но само може сляпо да прощава
греховете на душите изнемощяли...
Да крещи ли - няма как,
докато се обърнем, нея я няма...
Поела тежестта на мислите ни греховни,
обикаля света пак и пак, търсейки и очаквайки,
без да съзнава, че някъде там я чакат, без да знае...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДиаНа Щерева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...