22 сент. 2010 г., 22:37

За онези, на които посвещаваш

1.1K 0 1

Навярно този стих не ще разбуди

най-искрени и топли чувства.

Навярно няма да потръпнеш влюбен,

четейки прокъсаните листи.

Но тъмните очи към мене ще надигнеш:

„Ах, как обичам всичко твое да чета!

И аз се чувствам с тебе свързан,

и аз във сънищата си по теб горя!”

А аз по детски ще ти се усмихна,

ще кажа, че го зная, че ти вярвам…

Но всъщност мислено ще се проклинам,

че осквернил си мъничкото ми останало.

Защо се вкопчваш в стари роли,

тъй, сякаш аз не го усещам ?

Не бих те съдила, ако признаеш -

от Суета по драсканиците възкликваш!

 

За тебе пиша. Да, признавам.

И поласкан се чувствай.

Аз не те виня.

Просто скоро ще забравя,

че била съм влюбена…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Последната Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...