За пламъчето...
Летиш, вземаш рисковано завои,
пресичаш нетипични пространства,
с луди маневри се халосваш...
През бариери, на червено минаваш...
Замирам след полета ти... познах те.
Ти беше... напоено с аромати,
безпаметно, леко и въздушно
начало и край на светлината,
в прозрачния топъл ден сгушено -
изпълвало ме в сладка безтегловност,
лекувало ме с музика приглушена,
с дъх на жълта дюля понасяло ме,
тържествен сън за мен улавяло...
... През очи ме поглеждаш гальовно,
не преставаш да се познаваш,
а аз все се мъча да те спомням
светлинка, гледаща през очите ми...
пресичаш нетипични пространства,
с луди маневри се халосваш...
През бариери, на червено минаваш...
Замирам след полета ти... познах те.
Ти беше... напоено с аромати,
безпаметно, леко и въздушно
начало и край на светлината,
в прозрачния топъл ден сгушено -
изпълвало ме в сладка безтегловност,
лекувало ме с музика приглушена,
с дъх на жълта дюля понасяло ме,
тържествен сън за мен улавяло...
... През очи ме поглеждаш гальовно,
не преставаш да се познаваш,
а аз все се мъча да те спомням
светлинка, гледаща през очите ми...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
