31 июл. 2008 г., 20:05
Летиш, вземаш рисковано завои,
пресичаш нетипични пространства,
с луди маневри се халосваш...
През бариери, на червено минаваш...
Замирам след полета ти... познах те.
Ти беше... напоено с аромати,
безпаметно, леко и въздушно
начало и край на светлината,
в прозрачния топъл ден сгушено -
изпълвало ме в сладка безтегловност,
лекувало ме с музика приглушена,
с дъх на жълта дюля понасяло ме, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация