31 июл. 2008 г., 20:05

За пламъчето...

Поэзия » Философская

851 0 16

Летиш, вземаш рисковано завои,
пресичаш нетипични пространства,
с луди маневри се халосваш...
През бариери, на червено минаваш...
Замирам след полета ти... познах те.
Ти беше... напоено с аромати,
безпаметно, леко и въздушно
начало и край на светлината,
в прозрачния топъл ден сгушено -
изпълвало ме в сладка безтегловност,
лекувало ме с музика приглушена,
с дъх на жълта дюля понасяло ме,
тържествен сън за мен улавяло...
... През очи ме поглеждаш гальовно,
не преставаш да се познаваш,
а аз все се мъча да те спомням
светлинка, гледаща през очите ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Довереница (Дочка Василева)

"а аз все се мъча да те спомням
светлинка, гледаща през очите ми..."

2008-08-02T14:55:06+03:00
liviq (Здравка Бонева)

Прекрасно е!

2008-08-01T21:07:01+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Хубаво е някой да е начало и край на светлината...

2008-08-01T15:18:24+03:00
джуди (Гинка Любенова Косева)

Да бъде светлина!Прегръщам те!

2008-08-01T13:28:36+03:00
Победител (Васил Георгиев)

Поздрави за този чудесен стих, Мариола!

2008-08-01T12:55:07+03:00