27 апр. 2015 г., 18:20

За порива див

526 0 2

                                                 За порива див

 

Искам да бъда независима,

сърцето ми да бъде свободно.

Искам да ми е топла душата,

искам да бъда обичана нежно.

Като пролетно цвете уханно

от любов сърцето да тупти.

А как да избягам от огън и пламък,

как да спра порива див,

който като вихър отнася

тишината и горещият вятър спира в мен.

Не моля за зима в гърдите,

искам пролет и есен,

пъстрота от чувства,

мечти и любов.

Търся красивия миг и ясните дни

да разцъфтя като роза червена,

да грея като слънце лъчисто,

да бъда светлина

и да достигна сърцето тревожно в мига.

Искам,искам да зная...

Пролет бяла ли внесе в теб радостта,

ще докосна ли тишината в сърцето

или есента посипа го с окапали листа?

А може би ще ни свързват само

есенни чувства, мечти и любов.

Да! Благодарим ти, Господи,

за порива див,

за живота ни изпълнен с любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Стойне за хубавите думи за моите стихове,написани са с голяма любов
  • И ето, че и аз най-после успях да стигна до компютъра.
    Добър вечер, Йонке!Изненада ме с тази творба. Много ми харесва.
    Чудесно стихотворение за любовта.Много образно,чудесни изразни средства,емоционално и докосващо.Прочетох го с интерес. Благодаря за удоволствието!
    Поздрав от мен и лека нощ!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...