За порива див
За порива див
Искам да бъда независима,
сърцето ми да бъде свободно.
Искам да ми е топла душата,
искам да бъда обичана нежно.
Като пролетно цвете уханно
от любов сърцето да тупти.
А как да избягам от огън и пламък,
как да спра порива див,
който като вихър отнася
тишината и горещият вятър спира в мен.
Не моля за зима в гърдите,
искам пролет и есен,
пъстрота от чувства,
мечти и любов.
Търся красивия миг и ясните дни
да разцъфтя като роза червена,
да грея като слънце лъчисто,
да бъда светлина
и да достигна сърцето тревожно в мига.
Искам,искам да зная...
Пролет бяла ли внесе в теб радостта,
ще докосна ли тишината в сърцето
или есента посипа го с окапали листа?
А може би ще ни свързват само
есенни чувства, мечти и любов.
Да! Благодарим ти, Господи,
за порива див,
за живота ни изпълнен с любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
