Събран тази сутрин на двора е целият клас
и с очи от сладка болка насълзени,
и сърца от щастието натъжени,
влизаме за последния час.

Класната стая за нас е отворила широко врати,
не веднъж пред тях сме се молили, плакали сме дори,
тук едновременно са живяли и рухвали нашите мечти.

Последни минути - да останем както преди,
винаги весели, греещи, с милиони различни мечти,
но и умни, любознателни, и най-вече добри.

Последен шанс да съхраним,
дори в стените и тавана,
спомена за 12"б", за най-добрия клас.

През тези години научихме много,
макар да не бяхме винаги ръка за ръка,
но готови да си окажем взаимна подкрепа,
пред всички да отстояваме гордо своите права.

Колко сме чакали края и този последен училищен ден,
и всички по пътя избран гордо да тръгнем,
но част от себе си всеки оставя завинаги тук,
където детското от нас живее, където някога отново ще се върнем.

Но часовникът преди застинал, неотмерващ времето,
сега за нас напред забързано върви,
отнема ни безгрижието и ни изпраща на живота бремето,
където всеки собствен свят да изгради.

Последни мечтани секунди,
последни прегръдки с приятели добри,
в този момент звънецът последен
за нас мълчаливо и глухо звъни.

Пътищата в този миг разделят се
и няма как, сега ще трябва да вървим,
но споменът скъп във сърцата си
вечно ще съхраним.

И пак ще се срещнем, приятели мили,
нека днес си обещаем това,
отново в класната стая след много години
да открием същите познати лица!!!

Ще ми липсвате. Обичам ви!!!