27 ene 2009, 23:20

За последен път 12 "б"

  Poesía » Otra
1.1K 0 0
Събран тази сутрин на двора е целият клас
и с очи от сладка болка насълзени,
и сърца от щастието натъжени,
влизаме за последния час.

Класната стая за нас е отворила широко врати,
не веднъж пред тях сме се молили, плакали сме дори,
тук едновременно са живяли и рухвали нашите мечти.

Последни минути - да останем както преди,
винаги весели, греещи, с милиони различни мечти,
но и умни, любознателни, и най-вече добри.

Последен шанс да съхраним,
дори в стените и тавана,
спомена за 12"б", за най-добрия клас.

През тези години научихме много,
макар да не бяхме винаги ръка за ръка,
но готови да си окажем взаимна подкрепа,
пред всички да отстояваме гордо своите права.

Колко сме чакали края и този последен училищен ден,
и всички по пътя избран гордо да тръгнем,
но част от себе си всеки оставя завинаги тук,
където детското от нас живее, където някога отново ще се върнем.

Но часовникът преди застинал, неотмерващ времето,
сега за нас напред забързано върви,
отнема ни безгрижието и ни изпраща на живота бремето,
където всеки собствен свят да изгради.

Последни мечтани секунди,
последни прегръдки с приятели добри,
в този момент звънецът последен
за нас мълчаливо и глухо звъни.

Пътищата в този миг разделят се
и няма как, сега ще трябва да вървим,
но споменът скъп във сърцата си
вечно ще съхраним.

И пак ще се срещнем, приятели мили,
нека днес си обещаем това,
отново в класната стая след много години
да открием същите познати лица!!!

Ще ми липсвате. Обичам ви!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...