Събран тази сутрин на двора е целият клас
и с очи от сладка болка насълзени,
и сърца от щастието натъжени,
влизаме за последния час.
Класната стая за нас е отворила широко врати,
не веднъж пред тях сме се молили, плакали сме дори,
тук едновременно са живяли и рухвали нашите мечти.
Последни минути - да останем както преди,
винаги весели, греещи, с милиони различни мечти,
но и умни, любознателни, и най-вече добри.
Последен шанс да съхраним,
дори в стените и тавана, ...