За последно
Мълчиш...
и лъхаш ми на зима!
Така студено е леглото
под плътта ми!
Домът е топъл и уютен,
в него всичко има,
ала греха ни...
просмуква влага в нашите души...
и страх ме е, че нищо не остана!
Мълча...
и лъхам ти на вятър,
на есен плачеща
мириша в твойте пръсти,
онези, дето вече не докосват,
а кожата и паметта ми
само"дращят"
и смутно, с разстояние,
измъчват!
Не се срамувай пак да
ме погледнеш -
зениците са
слепи от лъжи!
Не би могъл да
ме раниш, не бой се,
не и вече!
Ти неведнъж
ме умъртви.
Не стига въздуха
и тясно ми е тук...
аз дишам само твои
обещания,
попивам вместо светлина
вдлъбнатината на юмрук,
и наместо целувки,
кожата ми да покриват,
сдобивам се със новата награда
за моето послушие и страх,
даряваш ме с "последна" синина
и след това с поредното "Обичам те..."
............
Мълчиш...
и лъхаш ми на самота,
а аз мълча, понесла,
както всеки ден, от тебе
всичко!
На пода, мръсен от шамари
аз лежа,
безропотно, покорно
и смирено...
мълчиш...
не помниш този път
какво ми обеща,
защо съм мъртва този път,
вместо ранена?!
Мълчиш и стича се греха
на капки и на струи
от плътта ми уморена,
и този път последната вина
с поредното - последното "Обичам те".
Наистина ще бъде за последно!
и лъхаш ми на зима!
Така студено е леглото
под плътта ми!
Домът е топъл и уютен,
в него всичко има,
ала греха ни...
просмуква влага в нашите души...
и страх ме е, че нищо не остана!
Мълча...
и лъхам ти на вятър,
на есен плачеща
мириша в твойте пръсти,
онези, дето вече не докосват,
а кожата и паметта ми
само"дращят"
и смутно, с разстояние,
измъчват!
Не се срамувай пак да
ме погледнеш -
зениците са
слепи от лъжи!
Не би могъл да
ме раниш, не бой се,
не и вече!
Ти неведнъж
ме умъртви.
Не стига въздуха
и тясно ми е тук...
аз дишам само твои
обещания,
попивам вместо светлина
вдлъбнатината на юмрук,
и наместо целувки,
кожата ми да покриват,
сдобивам се със новата награда
за моето послушие и страх,
даряваш ме с "последна" синина
и след това с поредното "Обичам те..."
............
Мълчиш...
и лъхаш ми на самота,
а аз мълча, понесла,
както всеки ден, от тебе
всичко!
На пода, мръсен от шамари
аз лежа,
безропотно, покорно
и смирено...
мълчиш...
не помниш този път
какво ми обеща,
защо съм мъртва този път,
вместо ранена?!
Мълчиш и стича се греха
на капки и на струи
от плътта ми уморена,
и този път последната вина
с поредното - последното "Обичам те".
Наистина ще бъде за последно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Все права защищены
