small_heart (Теди)
45 44
22 сент. 2010 г., 16:05  

За последно 

  Поэзия
784 0 5

Прегръщай ме! Че днес е за последно!
Прегръщай ме! Изгаряй! Излъжи ме,
че някой ден отново ще погледна
в очите ти - уплашени и сини.

Не искам да си тръгвам... Няма начин.
Спокойно е при теб. И някак тихо.
Душата ми от утре е сираче,
без дом и без утеха ще се скита.

Ще оздравея. Знам. Ще мине времето.
Сега обаче ме боли... и май сълзите
след миг ще потекат. Така проблемите
ще станат двойни. Ти ще се запиташ -

нали съм силната? Нали си обещавах,
че всичко е за кратко? Мимолетно.
Че няма пак сърцето си да давам,
щом знам, че ще си тръгна... С ветровете.

Аз няма да ти отговоря... Тихо в здрача
ще тръгна с тъмното далече от ръцете ти.
И щом сама съм, тихо ще поплача,
а след това отивам... в неизвестното.

Как мразя себе си! Защото те оставям,
а знам, че имаш нужда... да съм твоя.
Прегръщам. И те губя. Осъзнавам.
Но вече тръгнах. Там съм - зад завоя...

 

 

 

 

 

 

 

посветено.

© Теди Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??