За последно
Прегръщай ме! Че днес е за последно!
Прегръщай ме! Изгаряй! Излъжи ме,
че някой ден отново ще погледна
в очите ти - уплашени и сини.
Не искам да си тръгвам... Няма начин.
Спокойно е при теб. И някак тихо.
Душата ми от утре е сираче,
без дом и без утеха ще се скита.
Ще оздравея. Знам. Ще мине времето.
Сега обаче ме боли... и май сълзите
след миг ще потекат. Така проблемите
ще станат двойни. Ти ще се запиташ -
нали съм силната? Нали си обещавах,
че всичко е за кратко? Мимолетно.
Че няма пак сърцето си да давам,
щом знам, че ще си тръгна... С ветровете.
Аз няма да ти отговоря... Тихо в здрача
ще тръгна с тъмното далече от ръцете ти.
И щом сама съм, тихо ще поплача,
а след това отивам... в неизвестното.
Как мразя себе си! Защото те оставям,
а знам, че имаш нужда... да съм твоя.
Прегръщам. И те губя. Осъзнавам.
Но вече тръгнах. Там съм - зад завоя...
посветено.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теди Все права защищены
