Дойде... усетих те... трепна моето сърце,
почувствах те и близък, и далечен.
Виждах, че си тук, да те докосна, исках, с ръце,
но ти си все по-студен и безсърдечен.
Изгубих те, без да съм те имала дори.
Защо ме накара да те искам, да те желая?
Изгубих те и от това много ме боли,
избяга, уплашен от това, че аз за теб мечтая.
Не заслужаваш, вероятно, моите сълзи,
не заслужаваш и болката ми свята,
не заслужаваш да страдам и да ме боли,
защото ти погуби в мен душата. ...