AvrorA (Ани)
24 314
30.04.2008 г., 12:40 ч.

За последно.. 

  Поезия
776 0 9

Дойде... усетих те... трепна моето сърце,

почувствах те и близък, и далечен.

Виждах, че си тук, да те докосна, исках, с ръце,

но ти си все по-студен и безсърдечен.

 

Изгубих те, без да съм те имала дори.

Защо ме накара да те искам, да те желая?

Изгубих те и от това много ме боли,

избяга, уплашен от това, че аз за теб мечтая.

 

Не заслужаваш, вероятно, моите сълзи,

не заслужаваш и болката ми свята,

не заслужаваш да страдам и да ме боли,

защото ти погуби в мен душата.

 

Промени се, трябваше да го осъзная!

Но как да осъзнаеш нещо, което ти тежи?

Ти показа ми го, трябва да призная,

но от това не по-малко ме боли.

 

Тръгвам си от теб, от всичко твое!

Ще те забравя – надявам се, макар да съм сломена.

Взимам си и болката, и всичко мое.

Забравям те! Не! Зачерквам те от спомена!!!

© Ани Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??