За последно..
Дойде... усетих те... трепна моето сърце,
почувствах те и близък, и далечен.
Виждах, че си тук, да те докосна, исках, с ръце,
но ти си все по-студен и безсърдечен.
Изгубих те, без да съм те имала дори.
Защо ме накара да те искам, да те желая?
Изгубих те и от това много ме боли,
избяга, уплашен от това, че аз за теб мечтая.
Не заслужаваш, вероятно, моите сълзи,
не заслужаваш и болката ми свята,
не заслужаваш да страдам и да ме боли,
защото ти погуби в мен душата.
Промени се, трябваше да го осъзная!
Но как да осъзнаеш нещо, което ти тежи?
Ти показа ми го, трябва да призная,
но от това не по-малко ме боли.
Тръгвам си от теб, от всичко твое!
Ще те забравя – надявам се, макар да съм сломена.
Взимам си и болката, и всичко мое.
Забравям те! Не! Зачерквам те от спомена!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Всички права запазени
