12 июл. 2009 г., 19:07

За последно... 

  Поэзия » Любовная
1162 0 25

За последно

 

Да те прегърна искам за последно,

преди да си отидеш отведнъж;

глава на рамото ти да облегна,

и пак да ме обичаш, като мъж...

 

За теб усещането да ме топли

и да осмисля всеки миг живот,

дори след тебе да отеква вопъл

и горчив да бъде всеки плод.

 

Поискай ме да бъда твоя само

сега, на теб отдадена без край.

Да помня тази близост между двама

и мъничкото наше кътче Рай.

 

Че истинско е всичко ще повярвам,

за да покълне щастие във мен,

макар и кратко, и недостоверно,

да бъде миг във вечност прероден.

 

В любовен танц душите си да слеем,

забравили за утре, вчера, днес.

А после - само болката да тлее,

и да угасва бавно, като свещ...

 

Животът като пясък се изнизва

измежду пръстите ми час след час...

Да уловя една прашинка искам

и тя да носи спомена за нас...

© Анахид Чальовска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??