За последно...
За последно
Да те прегърна искам за последно,
преди да си отидеш отведнъж;
глава на рамото ти да облегна,
и пак да ме обичаш, като мъж...
За теб усещането да ме топли
и да осмисля всеки миг живот,
дори след тебе да отеква вопъл
и горчив да бъде всеки плод.
Поискай ме да бъда твоя само
сега, на теб отдадена без край.
Да помня тази близост между двама
и мъничкото наше кътче Рай.
Че истинско е всичко ще повярвам,
за да покълне щастие във мен,
макар и кратко, и недостоверно,
да бъде миг във вечност прероден.
В любовен танц душите си да слеем,
забравили за утре, вчера, днес.
А после - само болката да тлее,
и да угасва бавно, като свещ...
Животът като пясък се изнизва
измежду пръстите ми час след час...
Да уловя една прашинка искам
и тя да носи спомена за нас...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анахид Чальовска Все права защищены
