anahid (Анахид Чальовска)
80 1552
Jul 12, 2009, 7:07 PM

За последно... 

  Poetry » Love
1233 0 25

За последно

 

Да те прегърна искам за последно,

преди да си отидеш отведнъж;

глава на рамото ти да облегна,

и пак да ме обичаш, като мъж...

 

За теб усещането да ме топли

и да осмисля всеки миг живот,

дори след тебе да отеква вопъл

и горчив да бъде всеки плод.

 

Поискай ме да бъда твоя само

сега, на теб отдадена без край.

Да помня тази близост между двама

и мъничкото наше кътче Рай.

 

Че истинско е всичко ще повярвам,

за да покълне щастие във мен,

макар и кратко, и недостоверно,

да бъде миг във вечност прероден.

 

В любовен танц душите си да слеем,

забравили за утре, вчера, днес.

А после - само болката да тлее,

и да угасва бавно, като свещ...

 

Животът като пясък се изнизва

измежду пръстите ми час след час...

Да уловя една прашинка искам

и тя да носи спомена за нас...

© Анахид Чальовска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??