28 июн. 2014 г., 20:04

За последно

576 0 0

Притворена врата...
 Чаршафи, разпръснати по пода,
пропити с аромат от вечерта
и спомена за нещо лудо.

 Чаши от шампанско...
 Стоят наполовина пълни...
със следи от бляскаво червило
и следи от неговите устни.

 Белег на врата му...
 Синини от нейните ръце...
Леко нежно, малко дръзко
беше. Вече сутрин е.

Тя усмихва се нелепо.
Той не подозира - още спи.
Непознатият целува за последно.
 Не оставя номер... просто тръгва си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....