За последно
568
0
0
Притворена врата...
Чаршафи, разпръснати по пода,
пропити с аромат от вечерта
и спомена за нещо лудо.
Чаши от шампанско...
Стоят наполовина пълни...
със следи от бляскаво червило
и следи от неговите устни.
Белег на врата му...
Синини от нейните ръце...
Леко нежно, малко дръзко
беше. Вече сутрин е.
Тя усмихва се нелепо.
Той не подозира - още спи.
Непознатият целува за последно.
Не оставя номер... просто тръгва си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Йорданова Всички права запазени
