Притворена врата...
 Чаршафи, разпръснати по пода,
пропити с аромат от вечерта
и спомена за нещо лудо.

 Чаши от шампанско...
 Стоят наполовина пълни...
със следи от бляскаво червило
и следи от неговите устни.

 Белег на врата му...
 Синини от нейните ръце...
Леко нежно, малко дръзко
беше. Вече сутрин е.

Тя усмихва се нелепо.
Той не подозира - още спи.
Непознатият целува за последно.
 Не оставя номер... просто тръгва си.