2 сент. 2007 г., 13:19

За последно ела

1.1K 0 40
Ветровете ми сочат посоки,а аз безпътна на пътя стояи събирам разхвърляни чувствана една разпиляна мечта!

Изранени са босите стъпки...Остри камъни тъпча със тях.И умира душата ми в тръпкиот немилост в изтерзания грях!

А да бъда безгрешна не мога!Как боли тази моя винаи на пътя заставам и моляПрегърни ме! За последно, ела!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах, Ани-не ,не мога да напиша нищо,защото ме...РАЗПЛАКА, дори и думите бъркам като пиша през сълзи,да знаеш-откъде я НАМЕРИ ТАЗИ БОЛКА, тази вина -кой ти я натрапи, че написа този стих ,мила??...Той е за мен, за мен е ....-ДА!! Точно ми бъркаш сега в душичката с ГОРЕЩ РЪЖЕН все едно....АНИ!! Отивам да си поплача и пак ще продължа да те чета!
  • Прегръщам те, Дарче!
  • Прегръщам вииии
  • Ами то толкова много коментари са ти писали, че какво друго да пиша, освен, че отново си сътворила един прекрасен стих!
  • Ако той не иска,аз ще го направя!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...