Sep 2, 2007, 1:19 PM

За последно ела

  Poetry
1.1K 0 40
Ветровете ми сочат посоки,а аз безпътна на пътя стояи събирам разхвърляни чувствана една разпиляна мечта!

Изранени са босите стъпки...Остри камъни тъпча със тях.И умира душата ми в тръпкиот немилост в изтерзания грях!

А да бъда безгрешна не мога!Как боли тази моя винаи на пътя заставам и моляПрегърни ме! За последно, ела!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ах, Ани-не ,не мога да напиша нищо,защото ме...РАЗПЛАКА, дори и думите бъркам като пиша през сълзи,да знаеш-откъде я НАМЕРИ ТАЗИ БОЛКА, тази вина -кой ти я натрапи, че написа този стих ,мила??...Той е за мен, за мен е ....-ДА!! Точно ми бъркаш сега в душичката с ГОРЕЩ РЪЖЕН все едно....АНИ!! Отивам да си поплача и пак ще продължа да те чета!
  • Прегръщам те, Дарче!
  • Прегръщам вииии
  • Ами то толкова много коментари са ти писали, че какво друго да пиша, освен, че отново си сътворила един прекрасен стих!
  • Ако той не иска,аз ще го направя!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...