Sep 2, 2007, 1:19 PM

За последно ела 

  Poetry
942 0 40
Ветровете ми сочат посоки,а аз безпътна на пътя стояи събирам разхвърляни чувствана една разпиляна мечта!
Изранени са босите стъпки...Остри камъни тъпча със тях.И умира душата ми в тръпкиот немилост в изтерзания грях!
А да бъда безгрешна не мога!Как боли тази моя винаи на пътя заставам и моляПрегърни ме! За последно, ела!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета All rights reserved.

Random works
: ??:??