2.09.2007 г., 13:19 ч.

За последно ела 

  Поезия
883 0 40
Ветровете ми сочат посоки,
а аз безпътна на пътя стоя
и събирам разхвърляни чувства
на една разпиляна мечта!

Изранени са босите стъпки...
Остри камъни тъпча със тях.
И умира душата ми в тръпки
от немилост в изтерзания грях!

А да бъда безгрешна не мога!
Как боли тази моя вина
и на пътя заставам и моля
Прегърни ме!
За последно, ела!

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??