За тебе, мамо, цвете ще откъсна,
ще го покрия с слъчеви лъчи,
когато вземеш го в твойте длани,
на устните усмивка да се появи.
Не плачи, прегърни ме с обич,
която на птичката дава криле,
такава обич само майката дарява
на своето пораснало дете.
Прекланям се пред тебе, мила мамо,
и с този стих ти благодаря
за живота, които си ми дала,
покорно ти благодаря.
Обичам те!
© Звезделина Василева Все права защищены