В лъжи препъвам се,
защото истината някак си боли,
но дали цената на сто лъжи
може някога да се равни
на това, което в истината гори.
Тя трудно се преглъща,
колкото и бързо да бягаш,
винаги ще те улавя
и назад ще те връща.
Колко по-лесно е да кажеш:
"Съжалявам"
пред безразличното отношение на:
"Ти и без това ще ми простиш"
Майната му тогава
на теб и твоето безразличие,
награждавам те
с конфигурация от пет пръсти,
с преобладаващо средно отличие.
Между тези редове няма омраза,
дано някога намериш подходящата база
за сравнение
и си припомниш моето мнение
по онези неща,
касаещи истината,
от която боли,
но всеки се нуждае.
Майната му, точно така е!
И да,
с тези редове целя
само и единствено да те нараня,
но докато ги пиша,
някак ми олеква
и забелязвам една сълза
вече по бузата ми се е стекла.
Но в спомени нямам време да се губя,
животът прекалено бързо ме завъртя,
на сто и осемдесет градуса ме обърна
и вече нямам желание
в миналото си да се завърна.
Сега в мен има гняв и безразличие.
До вчера с топъл поглед
към теб щях да се обърна.
Майната му!
Днес няма да се върна!
© Вяра Ангарева Все права защищены