За приятелството (3)

В лъжи препъвам се,

защото истината някак си боли,

но дали цената на сто лъжи

може някога да се равни

на това, което в истината гори.

Тя трудно се преглъща,

колкото и бързо да бягаш,

винаги ще те улавя

и назад ще те връща.

Колко по-лесно е да кажеш:

"Съжалявам"

пред безразличното отношение на:

"Ти и без това ще ми простиш"

Майната му тогава

на теб и твоето безразличие,

награждавам те 

с конфигурация от пет пръсти,

с преобладаващо средно отличие.

Между тези редове няма омраза,

дано някога намериш подходящата база

за сравнение

и си припомниш моето мнение

по онези неща,

касаещи истината,

от която боли,

но всеки се нуждае.

Майната му, точно така е!

И да, 

с тези редове целя

само и единствено да те нараня,

но докато ги пиша,

някак ми олеква

и забелязвам една сълза

вече по бузата ми се е стекла.

Но в спомени нямам време да се губя,

животът прекалено бързо ме завъртя,

на сто и осемдесет градуса ме обърна

и вече нямам желание

в миналото си да се завърна.

Сега в мен има гняв и безразличие.

До вчера с топъл поглед

към теб щях да се обърна.

Майната му!

Днес няма да се върна!