За приятелството (3)
В лъжи препъвам се,
защото истината някак си боли,
но дали цената на сто лъжи
може някога да се равни
на това, което в истината гори.
Тя трудно се преглъща,
колкото и бързо да бягаш,
винаги ще те улавя
и назад ще те връща.
Колко по-лесно е да кажеш:
"Съжалявам"
пред безразличното отношение на:
"Ти и без това ще ми простиш"
Майната му тогава
на теб и твоето безразличие,
награждавам те
с конфигурация от пет пръсти,
с преобладаващо средно отличие.
Между тези редове няма омраза,
дано някога намериш подходящата база
за сравнение
и си припомниш моето мнение
по онези неща,
касаещи истината,
от която боли,
но всеки се нуждае.
Майната му, точно така е!
И да,
с тези редове целя
само и единствено да те нараня,
но докато ги пиша,
някак ми олеква
и забелязвам една сълза
вече по бузата ми се е стекла.
Но в спомени нямам време да се губя,
животът прекалено бързо ме завъртя,
на сто и осемдесет градуса ме обърна
и вече нямам желание
в миналото си да се завърна.
Сега в мен има гняв и безразличие.
До вчера с топъл поглед
към теб щях да се обърна.
Майната му!
Днес няма да се върна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вяра Ангарева Всички права запазени