magnum (Венцислав Янакиев)
63 2041
27 дек. 2008 г., 16:43

За раните 

  Поэзия
1601 1 28

                                                                                  ... Вървяхме силни, стигнахме самотни,

                                                                                      а пъстрите ни дрехи са раздрани.

                                                                                      А баш такива те са адски модни,

                                                                                      но скриват ли зарасналите рани...

                                                                                                                        Щурците

         За раните

 

Зараснаха полека раните,

потулили във себе си греха.

Засъхнала в солта по дланите

е болката от капнала сълза.

 

Пропукаха се рано мислите,

крещяха хиляди минути... дни.

Запълнихме нощта със писъци

и виждахме обречени луни.

 

Мълчаха извървяни всички пътища,

отърсили следите си от нас.

И срещахме се в късни сънища

и разговаряхме със сенките на глас.

 

Останаха очите ни самотници,

загубили любов и светлина.

Молитвите - безпътни просяци,

души във уморените тела.

 

Зараснаха полека раните,

погубили във себе си страха.

Засъхнала сълза по дланите

е премълчала болката сама.

 

                              26.12.08

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??