За раните
... Вървяхме силни, стигнахме самотни,
а пъстрите ни дрехи са раздрани.
А баш такива те са адски модни,
но скриват ли зарасналите рани...
Щурците
За раните
Зараснаха полека раните,
потулили във себе си греха.
Засъхнала в солта по дланите
е болката от капнала сълза.
Пропукаха се рано мислите,
крещяха хиляди минути... дни.
Запълнихме нощта със писъци
и виждахме обречени луни.
Мълчаха извървяни всички пътища,
отърсили следите си от нас.
И срещахме се в късни сънища
и разговаряхме със сенките на глас.
Останаха очите ни самотници,
загубили любов и светлина.
Молитвите - безпътни просяци,
души във уморените тела.
Зараснаха полека раните,
погубили във себе си страха.
Засъхнала сълза по дланите
е премълчала болката сама.
26.12.08
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Янакиев Всички права запазени
