18 апр. 2008 г., 10:05

За сбогом...

814 0 7
Нощта е нарисувала сияния,
овално в нея вплетена стоиш,
сенките полепнали изяждаха...
със теб последния ми миг.

Ръката ти, за сбогом махаща,
по-бавно спомена рисуваше,
косите ти от тебе бягаха...
във търсене на друго пълнолуние.

Отиде си със крясъка на сова,
като във полет бяла, устремена,
назад остави тъжен спомен,
мен... и дремещото време.

Назад се обърни поне за малко,
нека да запомня тез очи на любовта,
виж, на колене за сбогом махам,
от другия край на нощта...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Зафиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...