18 апр. 2008 г., 10:05

За сбогом...

Поэзия » Любовная

810 0 7

Нощта е нарисувала сияния,
овално в нея вплетена стоиш,
сенките полепнали изяждаха...
със теб последния ми миг.

Ръката ти, за сбогом махаща,
по-бавно спомена рисуваше,
косите ти от тебе бягаха...
във търсене на друго пълнолуние.

Отиде си със крясъка на сова,
като във полет бяла, устремена,
назад остави тъжен спомен,
мен... и дремещото време.

Назад се обърни поне за малко,
нека да запомня тез очи на любовта,
виж, на колене за сбогом махам,
от другия край на нощта...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Индиана (Криси)

Много ме радваш, Жоро, много!!! Сърдечни поздрави!!!

2008-04-25T00:42:15+03:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Жоре, страхотно е, само мъъъничко трябва да го пипнеш, като чели, да се позаглади! Комплименти!

2008-04-19T13:44:58+03:00
voda (Елица Ангелова)

Красива раздяла. След нея остава много обич и копнеж.
Случва се в живота. Нека има стихове и за това. Поздрав!

2008-04-18T19:50:50+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Хубаво е!
Браво, млади поете!

2008-04-18T15:45:48+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Свят ми се зави...красиво!!!
с обич, Георги.

2008-04-18T13:51:22+03:00