18 апр. 2008 г., 10:05
За сбогом...
Нощта е нарисувала сияния,
овално в нея вплетена стоиш,
сенките полепнали изяждаха...
със теб последния ми миг.
Ръката ти, за сбогом махаща,
по-бавно спомена рисуваше,
косите ти от тебе бягаха...
във търсене на друго пълнолуние.
Отиде си със крясъка на сова,
като във полет бяла, устремена,
назад остави тъжен спомен,
мен... и дремещото време.
Назад се обърни поне за малко,
нека да запомня тез очи на любовта,
виж, на колене за сбогом махам,
от другия край на нощта...!
овално в нея вплетена стоиш,
сенките полепнали изяждаха...
със теб последния ми миг.
Ръката ти, за сбогом махаща,
по-бавно спомена рисуваше,
косите ти от тебе бягаха...
във търсене на друго пълнолуние.
Отиде си със крясъка на сова,
като във полет бяла, устремена,
назад остави тъжен спомен,
мен... и дремещото време.
Назад се обърни поне за малко,
нека да запомня тез очи на любовта,
виж, на колене за сбогом махам,
от другия край на нощта...!
© Георги Зафиров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много ме радваш, Жоро, много!!! Сърдечни поздрави!!!
-
Жоре, страхотно е, само мъъъничко трябва да го пипнеш, като чели, да се позаглади! Комплименти!
-
Красива раздяла. След нея остава много обич и копнеж.
Случва се в живота. Нека има стихове и за това. Поздрав! -
Хубаво е!
Браво, млади поете! -
Свят ми се зави...красиво!!!
с обич, Георги. -
Много ми хареса!Много!Особено началото!поздрав!
-
имаш много добри попадения, само малко изглаждане трябва.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
