За сбогом...

Apr 18, 2008, 10:05 AM

Poetry » Love

651 0 7

Нощта е нарисувала сияния,
овално в нея вплетена стоиш,
сенките полепнали изяждаха...
със теб последния ми миг.

Ръката ти, за сбогом махаща,
по-бавно спомена рисуваше,
косите ти от тебе бягаха...
във търсене на друго пълнолуние.

Отиде си със крясъка на сова,
като във полет бяла, устремена,
назад остави тъжен спомен,
мен... и дремещото време.

Назад се обърни поне за малко,
нека да запомня тез очи на любовта,
виж, на колене за сбогом махам,
от другия край на нощта...!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Индиана (Криси)

2008-04-25T00:42:15+03:00

Много ме радваш, Жоро, много!!! Сърдечни поздрави!!!
Napolitano (Валентин Желязков)

2008-04-19T13:44:58+03:00

Жоре, страхотно е, само мъъъничко трябва да го пипнеш, като чели, да се позаглади! Комплименти!
voda (Елица Ангелова)

2008-04-18T19:50:50+03:00

Красива раздяла. След нея остава много обич и копнеж.
Случва се в живота. Нека има стихове и за това. Поздрав!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2008-04-18T15:45:48+03:00

Хубаво е!
Браво, млади поете!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-04-18T13:51:22+03:00

Свят ми се зави...красиво!!!
с обич, Георги.
lips_of_angels (Ем)

2008-04-18T10:10:35+03:00

Много ми хареса!Много!Особено началото!поздрав!
изречена (Мая Попова)

2008-04-18T10:05:54+03:00

имаш много добри попадения, само малко изглаждане трябва.