За сбогом...
Нощта е нарисувала сияния,
овално в нея вплетена стоиш,
сенките полепнали изяждаха...
със теб последния ми миг.
Ръката ти, за сбогом махаща,
по-бавно спомена рисуваше,
косите ти от тебе бягаха...
във търсене на друго пълнолуние.
Отиде си със крясъка на сова,
като във полет бяла, устремена,
назад остави тъжен спомен,
мен... и дремещото време.
Назад се обърни поне за малко,
нека да запомня тез очи на любовта,
виж, на колене за сбогом махам,
от другия край на нощта...!
овално в нея вплетена стоиш,
сенките полепнали изяждаха...
със теб последния ми миг.
Ръката ти, за сбогом махаща,
по-бавно спомена рисуваше,
косите ти от тебе бягаха...
във търсене на друго пълнолуние.
Отиде си със крясъка на сова,
като във полет бяла, устремена,
назад остави тъжен спомен,
мен... и дремещото време.
Назад се обърни поне за малко,
нека да запомня тез очи на любовта,
виж, на колене за сбогом махам,
от другия край на нощта...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
