За сбогом
Движение си ти. Какво, не знам,
да спреш ще те накара от умора.
Сега си тук, след малко пък си там
и все жадуваш път. И срещи с хора.
Душата ти е скитница. И аз
така и не успях да те настигна,
макар и да те следвах всеки час.
Ти просто се обърна и намигна,
и пак пое. Но мисля, бих могла
да чакам търпеливо да се върнеш,
без да роптая, без да бъда зла.
За сбогом, може би, ще ме прегърнеш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гинка Гарева Все права защищены
