10.09.2009 г., 0:38 ч.

За сбогом 

  Поезия » Друга
640 0 9

Движение си ти. Какво, не знам,

да спреш ще те накара от умора.

Сега си тук, след малко пък си там

и все жадуваш път. И срещи с хора.

 

Душата ти е скитница. И аз

така и не успях да те настигна,

макар и да те следвах всеки час.

Ти просто се обърна и намигна,

 

и пак пое. Но мисля, бих могла

да чакам търпеливо да се върнеш,

без да роптая, без да бъда зла.

За сбогом, може би, ще ме прегърнеш.

© Гинка Гарева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??