За сбогом
Движение си ти. Какво, не знам,
да спреш ще те накара от умора.
Сега си тук, след малко пък си там
и все жадуваш път. И срещи с хора.
Душата ти е скитница. И аз
така и не успях да те настигна,
макар и да те следвах всеки час.
Ти просто се обърна и намигна,
и пак пое. Но мисля, бих могла
да чакам търпеливо да се върнеш,
без да роптая, без да бъда зла.
За сбогом, може би, ще ме прегърнеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Гарева Всички права запазени
