Движение си ти. Какво, не знам,
да спреш ще те накара от умора.
Сега си тук, след малко пък си там
и все жадуваш път. И срещи с хора.
Душата ти е скитница. И аз
така и не успях да те настигна,
макар и да те следвах всеки час.
Ти просто се обърна и намигна,
и пак пое. Но мисля, бих могла
да чакам търпеливо да се върнеш,
без да роптая, без да бъда зла.
За сбогом, може би, ще ме прегърнеш.
© Гинка Гарева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
